Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2012 10:25 - РИБА
Автор: kalu Категория: Други   
Прочетен: 527 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 10.10.2012 10:26


                                 РИБА

Дагон (рибо-бог)

Народен идол на филистимците. Този идол е имал храмове в Газа, Азот, и в някои други градове – в БИБЛИЯТА ПИШЕ ЗА рибния бог: 1Лет. 10:10. Храмът в Газа е съборен от Самсон - Съд. 16:21-30. В Азотския храм, Дагон два пъти пада пред Божия ковчег, като втория път главата и ръцете му се отчупват, и остава само рибната част - 1Цар. 5:1-9. Виж и И.Н. 15:41, 19:27.

БОГ  не харесва ТОЗИ СИМВОЛ! ТОЙ НЕ Е НА ИСУС ХРИСТОС.

 В образа на риба, подобна на Дагон е представен и Вишну, на много места в Индия.

САТАНА Е СМЕСИЛ ТОЗИ - НЕГОВ СИМВОЛ С ...Символи на християнството

Риба (ИХТИС)

Рибата е раннохристиянски символ

Един от първите символи на Християнството е рибата. Според едно предание рибата е бил дискретен християнски знак за разпознаване. Гръцката дума за риба χθύς (ИХТИС) е акроним, който съдържа кратко християнско верую

Разбира се, рибата е символ на водната стихия, където живее. Изобразявали я в долната част на паметниците на кумирите, за да отбележат, че те потъват в долните води, в подземния свят. Поради това тя би могла да бъде разглеждана като произлязла от безредието на водната стихия и следователно като нечиста. Така твърди св. Мартин като отбелязва неразграничените глава и тяло. При все това, макар в Левит да не я приемат като жертвоприношение, е позволено да се използва за храна, единствена сред вички останали водни животни.

Символ на водите, яздена от варуна, рибата е свързана с раждането или цикличното обновление. Проявата се осъществява на повърхността на водите. Рибата е едновременно Спасител и средство на разкриването. Рибата (мация) е аватара на Вишну, който спасява от потопа Ману, законодателят на настоящия цикъл; после му връчва Ведите, т.е. разкрива му цялата свещена наука. Но макар Христос да бива често изобразяван като ловец, чиито риби са християните, понеже водата от кръщаването им е тяхна естествена среда и средство за възраждането им, самият той е символизиран от рибата. Така например той е рибата, която води свещения Ковчег, както мация-аватара води ковчега на Ману. В Кашмир за Мацисндранат, когото несъмнено трябва да тълкуваме като рибаря и който се отъждествява с Бодхи-сатва Авалокитешвара, се казва, че е прозрял Йога, след като се превърнал в риба.

Свещените риби на древния Египет, финикийският Дагон, месопотам-ският Оанес, свидетелстват за подобна символика, особено вторият, изрично възприеман като Посветителя. Оанес дори е смятан за образ на Христос. Темата за дележи на-спасител е позната в Гърция: делфините спасили Антиной от корабокрушението. Дел­финът е свързван с култа към Аполон и дал името си на град Делфи.

От друга страна, рибата е още символ на живот и плодородие, пора­ди необикновената лекота, с която се размножава, и безбройните си яйца. Символ, който, разбира се, може да се отнася и до духовната сфера. В далекоизточното изобразително изкуство рибите са на двойки и следователно са символ на съюза (DANA, DURV, ELIY, СНАЕ, CUES, МUТТ, SAIR). Ислямът също прави връзка между рибите и плодородието. Съществуват магии за дъжд във формата на риба;

свързват я и с благоденствието; да сънуваш, че ядеш риба, е добра поличба.

В иконографията на индоевропейските народи рибата, емблема на водата, е символ на плодородие и мъдрост. Скрита в дълбините на Океана, в нея прониква свещената сила на бездната. Заспала в езерата или прекосяваща реките, тя носи дъжд, влага, наводнение. Така тя уравновесява плодородието в света (РНIU, 140).

При индианците от Централна Америка рибата е символ на Бога на Царевицата. Според Хенце (HENL) тя е фалически символ: това се вижда в гравюрите върху кост от Магдален-ската епоха (Брьой). На санскритски Богът на любовта се нарича този, чийто символ е рибата. В сирийските религии тя е атрибут на богините на любовта. В древна Мала Азия Анаксимандър уточнява, че рибата е бащата и майката на всички хора и че по тази причина е забранено да се яде месото й. Често я срещаме свързана с ромба, както например върху вавилонските цилиндрични печати. Марсел Гриол отбелязва, че ножът за обрязване на племето бозо е наричан нож, режещ рибата (GRIB).

В Китай рибата е символ на късмета; придружавана от щъркела (дълголетие), обозначава радост и късмет.

В Египет прясна или сушена, рибата, която често присъствала на трапезата на хората от народа, била забранена на всяко свято лице - цар или жрец. Според една древна легенда божествените същества се превърнали от Бузирис в Хромис, а това налага пълно въздържание от рибата. Една богиня се наричала Съвършенство сред рибите; име, давано на женския делфин. Въпреки множеството варианти на легендите и обредите, същността на рибата била обикновено неясна: Същества мълчаливи и смущаващи, скрити, но проблясващи в зеленоводния Нил водни обитатели, вечни участници в страшни драми. Така всеки ден в залива на края на света един Хромис с перки с розово по края и един лазурно син Абджон по тайствен път придобивали форма и като риби - впрегнати в лодката на Ра (вж. лодка на слънцето), оповестявали появата на чудовището Апопис. Направеният на амулет Хромис осигурявал щастие и закрила .

Символиката на рибата се е разпространила и в християнството с известен брой типични за нея черти, докато някои други интерпретации трябва, разбира се, да бъдат отхвърлени. Гръцката дума ихтюс (=риба) е в действителност възприета от християните като идеограма, в която всяка буква е начална за определена дума, което може да бъде преведено по следния начин = Иисус-Христос, Син на Бог, Спасител.

Оттук идват и многобройните символни изображения на рибата в древните християнски паметници (особено погребалните).

При все това в повечето случаи символиката, макар да си остава изцяло свързана с Христос, придобива малко по-различна окраска: тъй като рибата също е храна (възкръсналият Христос е ял от нея {Лук. 24, 42)), то тя става символ на причастието, където често се намира до хляба.

Накрая поради това, че рибата живее във водата, някои са доразвили символиката й и са видели в нея намек за кръщението: роден от водата на кръщаването, християнинът може да бъде сравнен с рибка, по подобие па самия Христос (Тертулиан, „Трактат за кръщението").

Рибата е вдъхновила богата иконография при християнските художници: ако носи на гърба си кораб, тя е символ на Христос и Църквата му; ако носи кош с хляб или ако самата тя е някакъв съд, представлява Причастието; в катакомбите символизира Христос.

В астрологията (19.02-20.03), дванадесети пореден знак от Зодиака, Рибите се намират точно преди пролетното равноденствие. Те символизират психиката, непознатия вътрешен свят на човека, чрез който той общува с бог или с дявола; нещо, което се проявява в хороскопите като характер, лишен от устойчивост, прониквай и повлияван силно от външната среда. Техен традиционен господар е планетата Юпитер, към която бил прибавен, след като бил открит, Нептун.

Водната тройка като астрологичен термин може да бъде отъждествява-на със земното прииждане на водите, с разтварящите и всепоглъщащи вълни на един пречистващ потоп, както и с развълнуваната безименна маса на океаните, в които всичко се влива. Тук Влагата има пълна власт в качеството си на сила, която разпръсква, разтваря, обгръща, слива частите в едно цяло, разраснало се в съответствие с течната безбрежност, която ни заобикаля, и дори с безкрайния космически океан. По традиция зодиакалният знак е изобразяван като две прилепени една до друга риби, глава до опашка, с уста, свързани с един вид пъпна връв. Под негово покровителство ние присъстваме на прилива на големия свят и сме част от цялата човешка общност, подобно на капка вода в океана. Намираме се също така в света на неясното, неразграниченото, размитото, обърканото, получени чрез заличаване на своеобразните особености в полза на неограниченото, за да се стигне от нулата до безкрая. Този знак е бил поставен под покровителството на Юпитер като процес на уголемяване и най-вече под покровителството на Нептун в качеството му на първообраз на световно разтваряне и обединяване, от първичната тиня до крайното сливане. Скритата същност на характера от тип Риби е изградена от крайна физическа гъвкавост. Във вътрешния му свят, където връзките са развързани, силите на сцепление заличени и очертанията - размазани, цари податливостта на вияния, която благоприятства проникването на личността; отпускането, разширяването, емоционалното преувеличаване, чрез което човекът-риби прелива извън себе си, за да се слее със съзнанието за принадлежност към ценност, която го превъзхожда и го обгръща като го приобщава към едно по-общо състояние...

РИБОЛОВ

Митовете, обредите и произведенията на изкуството са пълни със сцени на риболов, на моряци, които хвърлят мрежите си, на хваната и изтегляна в лодката риба и т.н.

В Египет, благодарение на риболова, Озирис успял да възобнови целостта си; по същия начин Луната, изваденото око на небесния Хор, била намерена в рибарска мрежа; а отрязаните ръце на Бога - в един риболовен кош. Жан Йойот си задава въпроса дали лова на блажените хроми, изобразен в една тибетска гробница, не крие идеята за вечното блаженство (РOSD.214).

„Рибар на човешки души" е прозвището, дадено на св. Петър в Евангелието. То означава този, който ще спаси хората от падението. Пратеник на Спасителя, покръстителя. В случая риболовът е символ на проповедта и апостолството: рибата за улавяне е човекът, който трябва да бъде приобщен към християнската религия. Това няма нищо общо с рибата, наричана Христов символ, която не е нищо друго освен анаграма на неговото име:

на гръцки Iktus означава риба; но както вече отбелязахме, тези букви представляват началните букви на основните названия на Христос на гръцки:

Iesus Christos Theou Uios Soter, Иисус Христос, Син Божи, Спасител . И поради това Христос често е изобразяван като риба, например в катакомбите.

От гледна точка на психоанализата - да ловиш риба - е осъществяване на един вид анамнеза - изтръгване на отделните елементи от безсъзнателното, но не чрез целенасочено и рационално изследване, а като се остави пълна свобода на спонтанно проявяващите се сили и се натрупват получените по такъв начин сведения. В случая безсъзнателното се сравнява с водното пространство, реката, езерото, морето, където са скрити богатствата, които анамнезата и психоанализата ще извлекат на повърхността, подобно на рибаря, хванал риба в мрежата си.

ХИТРО ГО Е ЗАБЪРКАЛ ЛУЦИФЕР – САТАНА!





Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kalu
Категория: Други
Прочетен: 78995
Постинги: 115
Коментари: 29
Гласове: 31
Архив
Календар
«  Ноември, 2014  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930